Събирането на меда е дейност, извършвана от древни времена. Хората започнали да добиват мед преди около 10 000 години. Свидетелство за това твърдение са пещерни рисунки в района на Валенсия, Испания. Мезолитна скална рисунка изобразява как две жени добиват восъчни пити с мед от диви пчели. В Древен Египет медът се е използвал за подслаждане на сладкиши и много други ястия. Народите от Египет и Близкия изток са го използвали за балсамиране на мъртвите. Пчеларството се появява в древен Китай. Успоредно с това маите в Централна Америка са отглеждали нежилещи пчели с цел добив на мед. Медът е използван за кулинарни цели, а малките многобройни насекоми са били свещени за народа на маите.

В зависимост от произхода на меда съществуват следните три вида пчелен мед:

нектарен пчелен мед /пчелен мед, получен от нектар на растения/, манов мед /получен главно от секретите на смучещи насекоми по растенията или от секрети на живи части от растенията/ и смесен пчелен мед /мед, получен при смесването на нектарен и манов пчелен мед/.

Медът се употребява за храна отдавна и се използва в различни храни и напитки като подсладител или ароматизатор. В някои култури той има също религиозно или символично значение, използва се и в народната медицина.

Много древни народи вярват, че медът има много практически приложения за подобряване на здравето. Той е използван като мехлем за обриви и изгаряния, за успокоение на болки в гърлото и много други състояния, когато не са развити други медицински практики. 

Фасулът е биологичен вид, растение от семейство Бобови. Пренесен е в Европа по времето на Великите географски открития. Отглежда се като домашна култура за прехрана по целия свят. Родината му е Южна Америка, но може да се отглежда практически навсякъде. Култивиран е още преди инките, а в Европа е пренесен с една от експедициите на Христофор Колумб. Заради високия добив от едно растение и лесното му отглеждане, се разпространява до края на 16-ти век в цяла Европа и европейските колонии в Африка.

Известни са над 200 вида фасул, като разликите между сортовете са във вида на чушката, цвета и вкусовите качества на семената. Семената на фасула (бобените зърна) имат най-разнообразна форма и цвят. Те биват бъбрековидни или кръгли; оцветени са в бяло, жълто, зеленикаво, черно, пъстро.

Бобовите семена се засяват в началото на пролетта, като е важно да не се заравят на голяма дълбочина, поради начина, по който бобовото стъбло пониква от почвата. До началото-средата на лятото е зелен, а после узрява и е готов за прибиране. Необходимо е след като е обран от шушулките, да се остави известно време на слънце или на сухо и проветриво място за няколко дни, за да се запази и през зимата.

Появата на оцета в човешката история е пряко свързана с откриването на виното. Биохимията на трансформирането на виното и създаването на вкуса на оцета е проста. Молекулите на етиловия алкохол се окисляват и така, присъединявайки един кислороден атом, се превръщат в оцетна киселина. Обикновеният винен оцет се произвежда от смесени бели и червени трапезни вина, в повечето случаи по метода на бързата ферментация. Алтернативната технология изисква много повече време – месеци, дори години, но затова пък и резултатът е доста по-впечатляващ в кулинарно отношение. Тъй като родината на виното е Средиземноморието, винените оцети са се появили именно там. От същия регион произхожда и балсамико. Той се прави само от концентриран гроздов сок и отлежава в дървени съдове не по-малко от 12 години. Бавната ферментация и контактът с дървесината на кестена, дъба или черешата разгръщат изключително впечатляващ вкусов и ароматен букет, достоен за трапезата и на най-критичните ценители. 

В България популярен е ябълковият оцет. Оригиналната технология изисква алкохолна ферментация на ябълков сок, последвана от оцетно-кисела ферментация. На Изток оцетът се прави не от плодове, а от ориз. В Япония оризовият оцет е безцветен или бледожълт. Има по-ниска киселинност от европейските видове, както и по-слаб аромат. Смесен със саке и захар, той е задължителен елемент от овкусяването на ориза за суши. В Северна Европа се произвежда оцет от ечемичен малц и от бира. В арабския свят киселата подправка се прави от фурми, а в Индия са популярни тези от кокосови орехи и палмово вино. 

Портокалът, или по точно сладкият портокал, е цитрусовото дърво. Той е хибрид с древен произход, вероятно между китайски грейпфрут и мандарина. Портокалите произхождат от югоизточна Азия — Индия, Виетнам и Южен Китай. Българската дума „портокал” е производна на тези, именоващи плода на португалците, които са го донесли на континента.

Персийският портокал, широко разпространен в Южна Европа след като е бил донесен в Италия през 11-ти век, е бил горчив. Сладките портокали, донесени в Европа през 15-ти век от Индия от португалски търговци, бързо изместили горчивия и сега са най-често отглеждания вид портокали. Една-единствена мутация през 1820 г. в овощна градина, засадена със сладки портокали в манастир в Бразилия, е довела до появата на безсемковия портокал, известен още като „Вашингтон“, „Ривърсайд“ или „безсемков Бахи“. 

Портокалите са богати на захари, органични киселини и пектин. Изключително са богати на витамин C, в по-малки количества съдържат витамини от B групата и витамин Е. Портокаловият сок се препоръчва при авитаминози. Използва се за лечение на инфектирани рани и язви. Портокалът е полезен при хипертония, атеросклероза, ревматизъм, подагра, чернодробни заболявания и други. Портокалът е добра храна за болни от захарен диабет. Участва и в хранителни режими, борещи се срещу затлъстяването.

Вземете малка част от сместа, омесете добре във формата на кюфте. След това оформете цилиндър като притискате добре. Потопете първо в разбито яйце, а след това – в грис или галета. Изпържете крокетите в силно сгорещена мазнина до зачервяване, като обръщате периодично.

Настържете картофа на вълнообразно ренде, като се стреми да оформим решетка. Подредете картофите в двойна цедка, като ги припокривате. Стегнете добре двете цедки, сложете във фритюрник и изпържете до златисто. Така приготвената кошничка може да се напълни със зеленчуци, сирене или друг продукт по избор.   

Сгорещяваме сух тиган с незалепващо покритие, поръсваме пармезана, оформяме кръг с диаметър 4-5 см. След като пармезана да се стопи, го оттегляме от котлона. Изчакваме няколко минути, за да изстине, но не напълно, след което с помощта на шпатула го поставяме върху обърната купичка. Оформяме добре, изчакваме да изстине.  Обръщаме кошничката и пълним с плънка по избор – задушено месо, колбаси, сирена. Може да я поднесем и като самостоятелно предястие.

Разрешете плода на две, обърнете го с изрязаната част към подхдящ съд. Докато държите половинката нар, започнете да почуквате кората на плода с черпак, като движението е от средата към външната част. Така зърната сами изпадат в купата.