Иван Звездев
Ви препоръчва:
 |
|
|
 |
|
|
| Как да бланшираме спанака | Когато варите спанак, го попарете за кратко във вряща и леко подсолена вода. След това го потопете в ледено студена вода, в която има и кубчета лед. Това е гаранция за запазване на всички ценни вещества в спанака след неговото бланширане. Така се запазва и зеления му цвят. Винаги варете спанака в тенджера без капак.
| | Как да декорираме краставица, ако не разполагаме със специална приставка? | Вземате остро ножче и направете по две успоредни ивици през разстояние едни от други. Отстранете изрязаните лентички и ето че вече имате красиво оформена краставица.
| | Шницел | Шницелът е традиционно средноевропейско ястие, приготвено от начукано на тънко месо. Съществуват така нареченият шницел от кълцано месо с панировка и вегетариански шницел, приготвен от смлени зеленчуци, сирене, яйце и галета. Този шницел също се панира преди да се пържи. Готовия за консумация шницел трябва да има златисто-кафява коричка и мека структура. Панираните шницели се пържат в маслена баня. Шницелите натюр се задушават в собствен сос, след като предварително са оваляни в малко брашно. Виенски шницел е ястие от силно начукано месо, панирано в хлебни трохи (галета), брашно и разбити яйца, и изпържено в маслена баня след това. Названието “виенски шницел” се появява за пръв път в края на ХІХ век, въпреки че ястието е традиционно за виенската кухня от много по-ранен период. В готварска книга от 1740 се говори за телешко месо, начукано тънко, оваляно в галета. Истинският виенски шницел е с размер, който му позволява да стърчи лекичко извън чинията. Според виенчани панировката трябва да седи свободно като костюм за джогинг, а не плътно да прилепва към месото като водолазен костюм. Готовият шницел задължително се поръсва с лимонов сок, като за целта се сервира с четвъртинка от лимон. За важността на виенския шницел в живота на виенчани говори фактът, че в години на криза и недоимък, в неделния предиобед, много от тях са отваряли прозореца на кухнята и с длан са удряли по масата, за да си помислят съседите, че начукват шницелите за обяд.
| | Шамфъстък | Шамфъстък е ниско храстовидно дърво, характерно за планинските региони на Иран, Тюркменистан и западен Афганистан. Дървото израства до 10 метра височина. На всеки две години дървото дава средно 50 килограма ядки.
Шамфъстъкът е добър източник на фосфор, тъй като има ключова роля в заздравяването на костите и зъбите, заедно с калция. Фосфорът играе и роля, свързана с енергийния метаболизъм и с различни ензимни процеси в тялото. Ядката е богата и на Витамин B1, който е препоръчителен за правилно функциониране на сърцето, нервната система и мускулите. Ядките на шамфъстъка се използват за плънка на сладкиши или баклава, с тях може да се гарнира сладолед. В солените ястия най-често се използват като „подправка” или украса. Богати са на протеини, не съдържат холестерол и несвързани мазнини и по тези причини за вегетарианците могат да бъдат прекрасни заместители на продукти от животински произход, също така и за хората, желаещи да се избавят от излишното си тегло. Полезни са при силни физически и умствени натоварвания – премахват умората и подобряват самочувствието. На вниманието на интелектуалците – шам фъстъкът действа благоприятно на мозъка! Полезни са за подобряване работата на сърдечно-съдовата система, премахват учестеното сърцебиене, намаляват предразполагането към сърдечни заболявания. При редовна употреба подобряват работата на черния дроб, спомагат за излекуването от жълтеница, премахват чернодробните и стомашни колики, лекуват анемията, полезни са заболявания на дихателната система, усилват потентността, чистят местата, където е имало язви. В кулинарията шам фъстъкът се използва повече от 2 500 години. В древния Изток са ги считали за символ на богатството и успеха. Днес в целия свят блюдата с добавен шам фъстък се считат за елитни. Например, в Стокхолм, лауреатите за Нобелова награда ги гощават със сладолед с шам фъстък.
| | Как да си направите ньоки? | |
Когато не разполагате с приспособление за направата на ньоки, можете да използвате вилица. За целта трябва само да я оваляте за кратко в брашно. Приплъзнете всяко едно парче ньоки по обратната страна на вилицата и ето че вече имате нужната шарка.
| | Бананите като заместител на яйцата | | Винаги когато искате да синаправите постен сладкиш може да прибегнете към този трик. Достатъчно е вместо 4 яйца да пюрирате 1 банан с ½ ч.л. бакпулвер. След 2-3 минутно пюриране, банатите стават толкова пухкави все едно сте сложили яйца. | | КАПУЧИНО | | Капучиното е италианска топла напитка, която се приготвя от кафе и мляко. Истинската, оригинална рецепта на приготовление се пази в Националния институт за еспресо в Милано. С помощта на десетки тестове той изготви каталог от железни правила, без чието строго съблюдаване направата на капучино е невъзможна. По подобен начин през 1999 г. в Института беше регламентирано и приготвянето на кафето. Основните елементи за доброто капучино са спазването на точно определени съставки, наличието на висококачествена машина и присъствието на способен барман. В Италия съществуват 2000 бармана, които са получили сертификати в това отношение. Те са им издадени от Института за еспресо след изкарани специални курсове. Температурата за приготвянето на млякото не трябва да надвишава 55-65 градуса. В противен случай по-добре е да се хвърли, тъй като вкусът се разваля напълно. Никога не се затопля мляко, останало от предишно капучино. От значение е обаче и формата на чашата. Тя трябва да е класическа и да благоприятства перфектната “прегръдка” между млякото и кафето. В чашата винаги се слага първо кафето, а после млякото. | | КЕДРОВИ ЯДКИ | |
Кедровите ядки стават все по-популярни сред любителите на кулинарното изкуство и привържениците на здравословното хранене. Кедровите ядки са ядливите семена на някои видове иглолистни дървета. Чудесните им хранителни и лечебни свойства са известни още от древността. Кедровите ядки са най-богати на лесноусвоими протеини от всички останали ядки, а белтъчините от своя страна са с повишено съдържание на аминокиселини, предимно на аргинин. Тази киселина е изключително важна за развитието на организма и затова кедровите ядки са много полезни за децата, подрастващите и бременните жени. Маслото на кедровите ядки е с голямо съдържание на полиненаситени мастни киселини. В състава на кедровите ядки влизат също въглехидратите глюкоза, фруктоза, захароза, скорбяла и други. Оказват благотворен ефект върху функционирането на сърдечно-съдовата, храносмилателната, нервната и отделителната система. Кедровите ядки трябва да се съхраняват в кутии, в които влиза въздух, на проветриви места, защитени от пряка слънчева светлина. Необелените кедрови ядки може да стоят продължително време в хладилник, но преди консумация обвивката им трябва да бъде отстранена. Заради уникалния си екзотичен вкус, кедровите ядки са предпочитана добавка към много ястия и сосове. С тях се приготвя популярния сос песто, различни ястия с месо, риба, ориз, спагети и зеленчуци. Кедровите ядки се използват дори в сладкарството за приготвяне на шоколад и различни десерти.
| | РИГАН | | Риганът е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни. В България риганът е познат още като горски чай, овчарски босилек, ванилова трева, риганова трева, витошки чай и черновръхче. Среща се в Европа, Азия и Северна Америка. Риганът може да се намери в диво състояние почти навсякъде у нас. Най-често се появява по сечищата из горите, край горските пътеки, покрай пътищата и по влажните места. Отглежда се и като културно растение заради ароматичното масло, което се съдържа в цялата надземна част и особено в цветовете. Маслото намира широко приложение в парфюмерията. Изсушените стъбла са добър заместител на чая. Употребяват се при кашлица, при лекуване на белодробни заболявания и за приготвяне на обикновен чай. Като подправка и за лечебни цели се използва този вид, който цъфти с розововиолетови цветчета. Изсушен, запазва вкуса си. Белият риган е подходящ за подправяне на ястия от птици и тестени изделия. Има аромат и вкус, подобен на чубрицата. Много използван е в италианската кухня за сосове за спагети, лазаня, пица. | | ЯБЪЛКА | |
Ябълките са сред първите дървета, които са били култивирани от хората, а разнообразието от сортове достига до 7500 типа. Всеки сорт се отличава с различни размери, период на цъфтеж и характеристики на плода. Годишната продукция на ябълки в световен мащаб надминава 55 милиона тона, което съответства на брой от около 10 милиарда ябълки. Сред големите производители на ябълки са Китай, САЩ, Иран, Турция, Русия, Италия и Индия.
Изследвания доказват, че редовната консумация на ябълки може да окаже голямо положително влияние върху здравето на човека. Една ябълка на ден увеличава продължителността на живота ни с три години. Специалистите свързват употребата на ябълки със защита от определени типове рак, астма, инфаркт, заболявания на сърцето. "Една ябълка дневно прогонва лекаря от вкъщи" – гласи английска поговорка, а французите казват "Изяждай по една ябълка сутрин за здраве и вечер – за красота". Неслучайно се смята, че ябълката е един от най-полезните и здравословни плодове. В състава на ябълките най-важна е групата на разтворимите вещества, а от тях на захарите. Съдържат пектин, ябълчена и лимонена киселина и са богати на минерални вещества, както и на ценните за организма витамини В1, В2, С, Е, Р и РР.
|
|
|
|
|
|
|
